Споделете тази публикация, ако ви харесва!

Европа нямаше да е това, което е, ако не бяха книгопечатането и Реформацията. А арабският свят нямаше да е такъв, ако султанът не беше забранил книгите. Двама учени обясняват бежанската криза по нов начин.

Пропастта между „културите на образоваността” и „културите на необразоваността” непрекъснато се увеличава – и това е най-голямата опасност за човечеството, твърдят Райнер Клингхолц и Волфганг Луц, цитирани от „Дойче веле” и vesti.bg.

Неграмотните и зле образованите хора имат все по-малко шансове за оцеляване в своите страни. В същото време обаче благодарение на интернет и те научават, че другаде по света няма глад и болести – и решават да бягат към по-богатите страни.

Така двамата изследователи обясняват през образованието и мигрантската вълна днес. Книгата им „Кой оцелява? Образованието решава бъдещето на човечеството”.

Образованието играе решаваща роля за възхода и за столетната хегемония на Запада. А няколко азиатски региона тъкмо с помощта на подобреното образование успяха да наваксат изоставането. Докато именно занемареното образование обяснява до голяма степен мизерията в по-голямата част от Африка и от арабския свят. Това противостоене между двете култури – културата на образованието и културата на необразоваността – ще се запази и в бъдеще.

Образование за обикновените хора започва да се разпространява първо в Европа с книгопечатането и с Реформацията, която предполага, че всеки християнин трябва сам да открие пътя си към Бога, четейки свещените книги. Тъкмо така започва революцията на познанието, върху която и до ден-днешен се градят благосъстоянието и демокрацията на Запада, както и неговата доминация в световен мащаб.

А султанът в Константинопол забранява книгопечатането и тази забрана важи в продължение на 300 години в целия арабско-османски свят. Мнозина експерти смятат, че тъкмо поради това в този регион и до днес интересът към печатното слово е по-нисък. Забраната на султана е религиозно обоснована – не бива да се четат други книги, освен Коранът. Четенето и писането не са за обикновения народ, защото Аллах се е обърнал към хората с говорене, а не с писане.

Преди това, по време на Халифата в Багдад през XIV век, арабският свят жъне огромни научни успехи и превъзхожда Запада, което само доказва, че на образованието пречи не религията, а политическите и теологични сили, които я интерпретират.

Предимствата на масовото образование постепенно откриват и някои азиатски страни, които го включват в своята ценностна система. Първа стартира Япония през втората половина на XIX век, а най-впечатляващият пример е Сингапур. До началото на 50-те години на 20 век тази страна е просто блатисто огнище на малария, а днес вече се е превърнала в град-държава с по-добро образование и по-висок доход на глава от населението от Германия. В страни като Индонезия и Малайзия образованието също високо се цени – и там изоставането е по-малко, отколкото другаде в мюсюлманския свят.

Бангладеш бележи бърз икономически растеж, добре се развиват и други важни индикатори. Раждаемостта е намаляла два пъти спрямо 1980 година, средната възраст се е увеличила с цели 20 години. Защото в Бангладеш просто масирано инвестираха в основното образование, специално на момичетата. Разработена беше мащабна програма за микрокредити за жени, които по този начин получиха някаква икономическа самостоятелност.

Успоредно с това започна да възниква и научен елит – хора, които не само сглобяват компютри, но и пишат компютърни програми. В обобщение, много азиатски страни независимо от религията си стигнаха до извода, че масовият достъп до образование дава невероятни социални и икономически дивиденти.

Дори някои африкански страни като Мавриций и Етиопия вече следват този пример. Икономиката на Етиопия от 2006 година насам икономиката расте с по около 10 процента годишно. Този подем се дължи както на масираните китайски инвестиции, така и на усилията, които едно иначе напълно недемократично правителство полага в областта на образованието и здравеопазването. Около Адис Абеба вече възникна същински индустриален пояс, а в самата столица жените раждат средно по 1,5 деца, което е швейцарско равнище.

През 70-те години н XX век Нигерия също започва да инвестира в образованието и това веднага забави демографския ръст – още едно доказателство, че образованието на жените е най-добрият контрацептив. После обаче политиката заряза този проект и 180-милионна Нигерия се очаква през 2050 година да достигне 400 милиона души население. Ако тази страна, която и без друго се раздира от конфликта между християнския юг и ислямския север, един ден се разпадне, днешната криза с бежанците ще ни изглежда като хубав спомен.

За съжаление повечето страни в арабския свят и в Африка не последваха примера на Запада. Вместо да прекопират успешната му образователна стратегия, те я заклеймиха като „империализъм”, който противоречи на собствената им религия и култура. Апогея на тази съпротива достигат днес ислямистките терористични групировки. Идеолозите на Боко Харам например твърдят, че „книгите са грях” и забраняват „западното образование”. Ал Кайда, „Ислямска държава”, муджахидините в Афганистан – всички те твърдят, че образованието е „извор на безверие”.

Всъщност обаче на тях просто им трябват легиони необразовани, лесни за манипулиране хора, за да ги използват като пушечно месо за укрепване на своето господство.

КОМЕНТИРАЙ ЧРЕЗ FACEBOOK
Източници:

Блиц

https://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2017/02/1488105633-cid-ii-it4b1z691-1572dcb41de9dc66.jpghttps://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2017/02/1488105633-cid-ii-it4b1z691-1572dcb41de9dc66-300x300.jpgRadoslav PetkovСвятАко султанът,бежанската,забранил,книгите,криза:,не беше,нямаше,обясниха,учени
Европа нямаше да е това, което е, ако не бяха книгопечатането и Реформацията. А арабският свят нямаше да е такъв, ако султанът не беше забранил книгите. Двама учени обясняват бежанската криза по нов начин. Пропастта между „културите на образоваността” и „културите на необразоваността” непрекъснато се увеличава - и това е...