Споделете тази публикация, ако ви харесва!

Милиони турски избиратели са призовани в неделя на референдум, на който да се произнесат за съдбата на мащабни промени на конституцията, превръщащи президента практически в единствената изпълнителна власт. Това е най-амбициозният политически проект на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган, управляващ страната от 13 години.

Успех би го превърнал в безспорен господар на турската политика, поражение би белязало край на възхода му с последващи трусове в правителството и икономиката.

Ако гласуващите го одобрят, той ще получи изключителна власт, ще затвърди дългата си поредица от победи и не е изключено да управлява още 10 години. Ако изчака редовното провеждане на президентски избори след две години, това означава, че Ердоган може да се задържи като президент до 2029 г.

Управляващите говорят за сигурна победа и дори за конкретен очакван резултат – 63% одобрение. Но дни преди съдбоносния вот социолозите твърдят, че изходът не е толкова сигурен, че привърженици и противници на промяната са с почти изравнени шансове и решаващ може да се окаже гласът на мълчаливо консервативно малцинство. След допитване от 1-2 април агенция Gezici даде на лагера “Да” преднина от 53%, но и допълва, че около 13% от традиционните избиратели на партията на Ердоган или се колебаят, или са в лагера “Не”.

Реформи? Това вече сме го чували

Целта на вносителите на реформата, превръщаща Турция от парламентарна в президентска република, е да има повече стабилност в управлението и да се ускори прокарването на законодателни промени, икономически и данъчни реформи. “Дългосрочните перспективи за Турция ще се подобрят след референдума, защото ще бъде премахната политическата несигурност. Подготвили сме реформи, но нямахме възможност да ги приложим системно и ще започнем с тях веднага от май 2017 г. Това включва подобряване на инвестиционната среда и данъчни и правосъдни реформи”, каза вицепремиерът Мехмет Шимшек в интервю за държавната телевизия TRT Haber.

По думите му тази година икономиката ще нарасне с 6% след 2.9% през тежката 2016 г. Агенция Moody’s смята, че това са твърде оптимистични очаквания и прогнозира 2.6% ръст за тази година.

“Определени среди в управлението говорят как нещата ще се подобрят след референдума, чуждестранните инвеститори ще започнат да се връщат и реформите ще стартират. Чували сме всичко това и преди”, коментира пред Reuters Уилям Джаксън от Capital Economics в Лондон. “Така и не видяхме това реално да се случва през последните 6-7 години.”

Инвеститори и анализатори се опасяват, че ще последва още повече политическа намеса в икономиката, ерозия на независимостта на институциите и по-чести избори.

Предсрочни избори

Редовните президентски и парламентарни избори би трябвало да са през 2019 г. Според предложените промени в конституцията те вече ще се провеждат веднъж на 5 години и ще се гласува в един ден. Партията на справедливостта и развитието (АКР) казва, че не се предвиждат предсрочни избори. Но Reuters съобщава, че сред инвеститорите се чуват други прогнози.

Ако лагерът “Не” победи, възможно е Ердоган да насрочи вота по-рано, за да подсили позициите на АКР в парламента, докато прокюрдската Народна демократическа партия (HDP) е отслабена от разследвания срещу ръководството и депутатите ѝ, а Партията на националистическото действие (MHP) е затънала във вътрешни борби.
Ако победата е на лагера “Да”, Ердоган пак може да прибегне до предсрочни парламентарни избори, за да разшири властта на президентството. Има и съвсем формална причина – предвидено е промените в конституцията да влязат в сила след първото провеждане на съвместния вот за президент и парламент.

Сценариите с предсрочни парламентарни избори означават още, че партиите и правителството ще се занимават повече с кампания, отколкото с провеждането на политики.

Дори и да няма предсрочни избори, бавенето на необходимите за икономиката реформи ще продължи, особено след победа на симпатизантите на Ердоган. Това е така, защото депутатите ще трябва да се занимават основно с хармонизиране на законите и правната система с новата президентска система.

Основните промени:

– Президентът ще ръководи правителството, ще назначава и уволнява министри и висши администратори, ще управлява с 5-годишен мандат (сегашният е 4-годишен)

– Президентът ще може да е лидер на политическа партия, т.е. да влияе на това кой да се кандидатура за депутат от нея; ако партията победи, то законодателна и изпълнителна власт почтисе припокриват

– Президентски и парламентарни избори ще се провеждат заедно на всеки 5 години

– Президентът може да разпуска парламента на каквито си поиска основание

– Отстраняването (импийчмънт) на президента от депутати ще е много трудно – в 600-членния парламент за започване на процедура ще са нужни 301 гласа, специална комисия ще се създава с 360, а за свалянето на държавния глава трябват 400 гласа след таен вот

– Засилва се властта на президента над състава на Върховния съвет на съдиите и прокурорите; понеже другите фактори са парламентът и министърът на правосъдието, в новата система това на практика може да означава един и същи политически център.

КОМЕНТИРАЙ ЧРЕЗ FACEBOOK
Източници:

Капитал

https://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2017/04/zx620y348_2954151.jpghttps://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2017/04/zx620y348_2954151-300x300.jpgRadoslav PetkovСвятняма да е същата,Референдумът,след който Турция
Милиони турски избиратели са призовани в неделя на референдум, на който да се произнесат за съдбата на мащабни промени на конституцията, превръщащи президента практически в единствената изпълнителна власт. Това е най-амбициозният политически проект на държавния глава Реджеп Тайип Ердоган, управляващ страната от 13 години. Успех би го превърнал в безспорен...