Споделете тази публикация, ако ви харесва!

Прехвърлянето на осигурителни права за получаването на наследствена пенсия от съпруга /съпругата/ или детето на починал български гражданин, когато той е работил и в страна-членка на Европейския съюз, разясняват за “Български новини” експертите от Националния осигурителен институт в България МАРИЯ КАСЪРОВА, директор на дирекция “Европейски регламенти и международни договори“ в Националния осигурителен институт /НОИ/, и ГЕОРГИ ЖЕЛЕВ, началник на отдел “Краткосрочни обезщетения по договори” /обезщетения при безработица, болест, майчинство и в случаи на смърт/ в НОИ. Относно възможността за отпускане на наследствена пенсия от наследодател с български осигурителен стаж, съгласно чл. 82, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 или преди тази възраст, ако е неработоспособен. Ако заинтересованото лице има настоящ адрес в страна-членка на ЕС, заявлението за отпускане на наследствена пенсия се подава в съответната местна компетентна институция, която ще го изпрати заедно с приложените към него документи, до дирекция “Европейски регламенти и международни договори” при Националния осигурителен институт (НОИ). При необходимост длъжностното лице от НОИ може да осъществява кореспонденция и със заинтересованото лице. Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от България от наследодател, който не е бил пенсионер, се представят следните оригинални документи за осигурителен стаж и за осигурителен доход на наследодателя: – трудови, служебни и осигурителни книжки, документи по утвърден образец, издадени от осигурителя (удостоверение образец УП-3/30), военна книжка или удостоверение, издадено от Централния военен архив. – удостоверение образец УП-2 за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години по избор на наследника от последните 15 години осигурителен стаж на наследодателя в България. Ако лицето няма възможност да представи исканото удостоверение образец УП-2, следва да декларира писмено, че е съгласно размерът на пенсията да се определи от минималната работна заплата, установена за страната за 3 последователни години по негов избор. Освен тези документи, е необходимо да се приложат удостоверение за наследници и декларация от преживелия съпруг, че не е встъпил в нов граждански брак. В случай, че наследодателят е получавал българска пенсия, не се представят документи за осигурителен стаж и доход. Преценката на правото на пенсия и определянето на нейния размер се извършва от НОИ по условията на българското законодателство. В случай, че бъде отпусната българска наследствена пенсия, тя се изплаща по банкова сметка на правоимащото лице. Какви са разпоредбите за отпускане на наследствена пенсия от наследодател с осигурителен стаж в България и страна-членка на ЕС. Съгласно чл. 82, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. От 1.05.2010 г. по отношение на държавите-членки на ЕС са в сила Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, в които е уредена възможността за сумиране на осигурителни периоди, придобити съгласно законодателствата на държавите-членки на ЕС. При подадено заявление за отпускане на наследствена пенсия в териториалното поделение (ТП) на НОИ по постоянния или настоящия адрес на заинтересованото лице в България, в което изрично е посочено наличието на осигурителен стаж в страна-членка на ЕС, длъжностното лице от НОИ служебно ще изиска от съответната компетентна институция удостоверяване на осигурителни периоди в страната. Ако лицето разполага с осигурителен номер или документи за осигурителния стаж на наследодателя в чужбина, следва да приложи копия от тях към заявлението. Към заявлението за отпускане на наследствена пенсия от България се представят следните оригинални документи за осигурителен стаж и за осигурителен доход на наследодателя: – трудови, служебни и осигурителни книжки, документи по утвърден образец, издадени от осигурителя (удостоверение образец УП-3/30), военна книжка или удостоверение, издадено от Централния военен архив. – удостоверение образец УП-2 за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години по избор на наследника от последните 15 години осигурителен стаж на наследодателя в България. Ако лицето няма възможност да представи исканото удостоверение образец УП-2, следва да декларира писмено, че е съгласно размерът на пенсията да се определи от минималната работна заплата, установена за страната за 3 последователни години по негов избор. – удостоверение за наследници; – декларация от детето, че не е осиновено. Може да се кандидатства за отпускане на наследствена пенсия и в съответната страна-членка, при условията на нейното законодателство. Заявлението за това се подава в съответното ТП на НОИ. Длъжностното лице ще удостовери български осигурителен стаж за право на пенсия с формуляр Е 205 BG (“Удостоверение за осигурителни периоди в България”), въз основа на представените оригинални документи за осигурителен стаж, и ще изпрати всички формуляри служебно на съответната институция в страната-членка. Преценката на правото на пенсия и определянето на нейния размер се извършва от посочената институция съгласно местното законодателство. В случай, че осигурителният стаж в страната-членка не е достатъчен, за да възникне право на пенсия, към него на основание чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004, ще бъде сумиран потвърденият български осигурителен стаж. При отказ на наследствена пенсия от страна-членка на ЕС Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагането на Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентните институции на държавите-членки на ЕС комуникират помежду си посредством утвърдени формуляри, с които по служебен път си предоставят информация. Всяка държава-членка прави преценка на правото на пенсия, прилагайки националното си законодателство и при съблюдаване на разпоредбите на европейските регламенти. След приключване на процедурата, следва уведомяване на другата компетентна институция за взетото решение и съответно потвърждаване на осигурителни периоди. Ако е налице отказ поради факта, че не е представен целият стаж или служебно е доизяснена продължителността и категорията труд, по условията на която са положени осигурителните периоди, длъжностното лице впоследствие изпраща нов, актуален формуляр Е 205 BG до компетентната чужда институция. При постановен отказ за отпускане на наследствена пенсия от страна-членка на ЕС, той следва да се обжалва пред компетентната местна институция. Това може да стане чрез НОИ, ако лицето живее в България. Жалбата следва да се мотивира с конкретни причини за изразеното несъгласие, с приложение на съответните документи. Местната компетентна институция в другата страна предоставя информация относно реда и процедурата за обжалване, като вписва компетентния орган и срок в решението за отказ.

КОМЕНТИРАЙ ЧРЕЗ FACEBOOK
Източници:

24 ЧАСА

https://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2016/09/photo_verybig_1189312.jpghttps://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2016/09/photo_verybig_1189312-300x300.jpgАктуални новиниБизнесБългария,Как се получава,наследствена пенсия,НОИ:,след работа в,чужбина и
Прехвърлянето на осигурителни права за получаването на наследствена пенсия от съпруга /съпругата/ или детето на починал български гражданин, когато той е работил и в страна-членка на Европейския съюз, разясняват за “Български новини” експертите от Националния осигурителен институт в България МАРИЯ КАСЪРОВА, директор на дирекция “Европейски регламенти и международни договори“...