Споделете тази публикация, ако ви харесва!

Трима премиери на България се обединиха около една идея – темата за Черноморието да стане европейски приоритет. Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов участваха в дискусия на тема “Европа отново на път”, организирана от председателя на Партията на европейските социалисти.

“Черноморският регион е позабравен и в България, и в Европа. По време на председателството може да отправим ясно послание за съвместни инициативи, особено в областта на околната среда, която е приоритет.” Това заяви пред журналисти Станишев, което бе подкрепено и от другите двама премиери по време на дискусията.

След като се обърна към присъстващите със “скъпи европейци”, Сакскобургготски започна изказването си с препратка към ранните си години. Той заяви, че роден преди 80 години, т.е с цяло поколение преди създаването на Европейския съюз, който е на 60 години. По тази причина Сакскобургготски коментира, че помни времето, когато Европа е живяла разделена – от войни, от политики, от желязната завеса.

“Живях от двете страни на желязната завеса – със сърцето в едната, с тялото в другата.”

Премиерът от 2001 до 2005 г. допълни, че мирът не е даденост и това не трябва да се забравя. По думите му България ще председателства съюза във времена на тежки предизвикателства и турбуленции. За пръв път има реален риск младите да се озоват в по-лошо положение от родителите си и за пръв път след Втората световна война единството на Европа е поставено на карта. Като трети проблем той очерта мигрантската криза.

“И аз съм бил мигрант, знам какво е да си немил и недраг. Решението тук не се измерва в квоти, убежище или паспорти.

Отговорът е в човещината и това, какво всеки от нас е готов да даде”, заяви Сакскобургготски, след като цитира папа Франциск. В тази обстановка по думите му България не може само да протестира срещу разделение, а да каже с какво може да допринесе за единството.

“По природа съм оптимист, за някои и наивник, но истински вярвам, че ЕС ще оцелее.

Надеждата ми е, че докато гледаме в бъдещето, в другите планети, няма да допуснем ЕС да се разпадне”, завърши той.

“Ако ЕС не изнася мир, ще внася бежански вълни и несигурност”, заяви премиерът от 2005 до 2009 г. Сергей Станишев. По думите му европейските граждани искат повече Европа в няколко направления – повече сигурност, в това число и социална, координиране на икономическите политики, силна външна политика.

Той заяви, че в Европа има огромна лична и обществена несигурност заради ежедневния терор, мигрантската криза и растящите социални неравенства.

“Убеден съм, че ЕС ще оцелее. Но той ще се промени и от нас зависи дали ще бъдем консуматор на чужди решения или фактор за вземането им”,подчерта Станишев. Призова дебатът в България да не се изчерпва с еврофондовете. И подчерта, че след като чрез тях страната иска солидарност, трябва и да даде, включително и по темата за бежанците.

Като организатор той заяви, че резултатът от дискусията в страната може да е шести сценарий за пътя на Европа, различен от петте, представени в бялата книга на Европейската комисия, но такава трябва да се състои. По думите му ЕС не е само общ пазар, а политически съюз, системата обаче е бюрократична и работи бавно, а съюзът се разглежда като наказващ орган.

Премиерът Бойко Борисов заяви, че “председателството не е само за пред чужденците”,

а е нужна общодържавна визия и позиция. Опита с хумор да представи един от проблемите пред ЕС – тероризма – през последните месеци е изпратил 20-30 съболезнователни писма, като вече се чудел какво да пише, защото трябвало да се проявява творчество. Обобщи, че европейците вече са свикнали с тези новини.

Той заяви, че ако се погледнат Балканите, нещата се редуват така: страна членка, страна нечленка, но винаги оттук тръгвали лошите неща.

В момента България има съседки с много проблеми и е най-стабилната в региона.

Не може като председателства ЕС, България да иска присъединяването на съседите към ЕС, защото елитите им не са готови, допълни Борисов. Каза, че се обсъжда идеята на обикновените хора от страните държави, които не са членки на ЕС, да се дават европейски паспорти, докато елитите им си направят реформите.

Той се съгласи с тезата на другите двама премиери, че Черноморието трябва да стане европейски приоритет. Припомни, че има разработена и Дунавска стратегия, по която “натиска много Австрия, като България и Румъния са също много активни, но няма черноморска стратегия”.

“Нещо повече нашето море, любимото ни море е наричано локвата на Русия без ответна реакция по въпроса – а, защо така.

Царят захвана темата с екологията, но то е туризъм, икономика, инфраструктурни проекти. Огромни възможности дава Черно море за този регион. Приветствам идеята да се вкара темата в приоритетите”, коментира Борисов.

Какво каза още Борисов за задължителността на влизането в еврозоната и призива му за създаване на армия на ЕС четете тук.

По последната тема го подкрепи изцяло вицепрезидентът Илияна Йотова, която заяви, че е един от най-горещите почитатели на европейски отбранителен съюз. Лидерът на БСП Корнелия Нинова призова, да не се допуска Европа на различни скорости. По думите ѝ през 10-те години членство на България в ЕС Европа е преживяла много кризи – финансова, икономическа, социална, а сега и мигрантска.

“Тези кризи породиха евроскептицизъм, национализъм и поставиха европейските лидери пред изпитание и пред въпроса: “Европа на път, но накъде?”

По думите ѝ като организатор на дискусията Станишев е хвърлил ръкавицата към нея и Борисов, които трябва да продължат съвместно дебата за бъдещето на Европа и България в нея.

Въпросът не е дали ще я има Европа, а как, в какъв формат.
Това коментира министърът за българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова. Тя се спря на петте приоритета, които ще са водещи в рамките му – икономическо развитие, социална политика, енергиен съюз, правосъдие и сигурност и външната политика на ЕС за тероризма и мигрантската криза.

Министър Павлова отново подчерта, че председателството е шанс за страната да промени имиджа си, но и да докаже, че отговаря на критериите за Шенген. “Работим усилено за това, но това трябва да се прави интелигентно, без да се шуми много, трябва да сме много внимателни. Това, че не го говорим, не значи, че не работим по темата”, коментира тя по отношение на приемането ни в шенгенското пространство.

По думите ѝ вълната на евроскептицизъм се обръща и трябва да се използва този момент, за да се намери най-добрият начин да се отговори на предизвикателствата.

На предстоящите срещи на 20 и 23 юни – на външните министри и на Европейския съвет, България влиза “напълно готова”, без отворени, висящи проблеми, по които трябва тепърва да се търси консенсус.

По думите на бившия министър по европредседателството Деница Златева през следващата година страната трябва да даде увереност на ЕС, че може да ѝ има доверие. България не трябва да налага националните си интереси, а да балансира между интересите на всички. Тя изрази недоволството си, че за влизането на България в Шенген се говори не за охрана и сигурност, а за антикорупция, съдебна реформа и Механизма за сътрудничество и проверка. Затова е важно председателството, допълни Златева. Изрази увереност, че страната ще се справи.

Ивайло Калфин, специален съветник на еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер, коментира от своя страна, че предизвикателствата предполагат промяна в ЕС. “Той няма да остане такъв, какъвто е в момента. Това е със сигурност, но важно е как решаваме въпросите.
Ние не ги решаваме, като ги делим на по-малки части.

Нито една държава не може по-убедително да се справи с всички предизвикателство по-добре, отколкото целият съюз като цяло”, отбеляза той.

По думите му големият риск е свързан с управлението на еврозоната и оборудването с необходимите инструменти, за да не се разпадне. “За мен е важно не еврозоната да стане жертва на ЕС, но ЕС да не стане жертва на еврозоната”, коментира Калфин.

Министърът на околната среда и водите Нено Димов направи свой превод на темата на дискусията – Europe back on track, което според него е “Европа пак да влезе в релси”. За своя ресор заяви, че е важен балансът между конкуренция, опазване на околната среда и икономика.

Председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин заяви, че властта дължи обяснение на разбираем език какво е ЕС и какво засяга хората. Да им преведе значението на председателството и да върне темата в обществения и парламентарния дебат.

Бъдещето на Европа коментираха и анализатори, и политолози. Според професор Антоний Тодоров рискът пред ЕС е да стане междудържавно обединение, в което страните ще се състезават по националния си егоизъм.

Политологът Даниел Смилов заяви, че сценарият за Европа на няколко скорости е най-реалистичен, а за общоевропейска федерация е утопичен. За България третият е най-нежелан, но тя трябва да настоява за гарантиране състоянието на държавите, които останат на по-задни скорости, да няма път назад за тях.

България освен това трябва да се бори да няма дискриминиращи критерии за преминаване от една на друга скорост, като например изискване да има 75% от БВП на развитите европейски държави, което ще постави България за дълго най-назад. По думите му капанът на сегашната ситуация е, че срещу статуквото се създават крайни националисти за излизане от ЕС.

Според политолога Мартин Табаков най-пострадала е средната класа и на нея се обръща най-малко внимание.

Ресурсите в България по темата за пътя на Европа са четири, заяви политологът Евгений Дайнов. Единият е политическия елит, който няма капацитет да се справи с въпроса сам, интелектуално-академичната общност е вторият, който обаче “излезе доста хилав”, третият са медиите, но в повечето има ръст на публикациите срещу ЕС и демокрацията, и четвъртият, който се явява от време на време, е революционното крило, което се нарича протестна общност. Дайнов отбеляза, че тя не клати държавата, не са соросоиди или зелени тролове, а се активизира, когато политическият елит се спъне или замотае.

“Ние сме благословени с това”,коментира още политологът.

“Революционното крило може да е срещу вашето правителство и да иска оставки, но не е срещу държавата и ЕС”, обърна се той към политиците. Припомни, че в Македония и Молдова например нямат такова крило и “докато има такъв тип граждани, аз съм оптимист”.

КОМЕНТИРАЙ ЧРЕЗ FACEBOOK
https://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2017/06/zx860y484_2983582.jpghttps://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2017/06/zx860y484_2983582-300x300.jpgRadoslav PetkovБългарияБорисов,европейски приоритет,и Сакскобургготски:,Станишев,трябва да стане,Черноморието
Трима премиери на България се обединиха около една идея - темата за Черноморието да стане европейски приоритет. Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов участваха в дискусия на тема 'Европа отново на път', организирана от председателя на Партията на европейските социалисти. 'Черноморският регион е позабравен и в България, и в...