Споделете тази публикация, ако ви харесва!

Поведението на правителството и държавните енергийни компании към руската “Газпром” започва все повече да заприлича на стокхолмски синдром, в който заложникът все повече започва да харесва похитителя си. Вероятно това е и причината в последните седем години страната да е надплатила около 800 млн. лв. за природния газ, който купува от руската компания и въпреки това, когато се отдава възможност условията за доставка да бъдат сериозно промени, българската реакция да не е съвсем решителна.

На 15 март Европейската комисия (ЕК) публикува ангажиментите, които руската компанията е готова да поеме, за да осигури повече конкуренция на газовите пазари на осем страни в Централна и Източна Европа – България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия. Целта е това да сложи край на делото срещу нея за злоупотреба с монополно положение, което Брюксел стартира през 2013 г. Преди да се стигне до сделка, ЕК даде възможност на заинтересуваните страни да изпратят в срок от седем седмици (който изтича на 4 май) своите становища. София обаче предпочита да играе на сигурно – т.е. да не иска много.

За разлика от Полша, която сигнализира намерението си да отхвърли предложенията на “Газпром” като незадоволителни, България най-вероятно ще предпочете да заеме по балансирана позиция, за да не развали отношенията си със своя газов доставчик. Това, което е сигурно,че “Булгаргаз” няма да поиска от “Газпром” отстъпка за това, че с години е купувала газа на по-високи цени. Становището на “Булгартрансгаз” пък по-скоро не съдържа конкретни предложения, тъй като и предложенията на “Газпром” са били общи. Едно от притесненията на управляващите е, че ЕК разследва и България заради злоупотреба с монополно положение с газовата инфраструктура.

Според председателя на Български енергиен форум Иван Хиновски задължително трябва да бъде поискана глоба заради надплатените цени за газа. “За това обаче трябват топки”, допълни той. За това от няколко седмици говори и Трайчо Трайков от “Нова република”.

Няколко възможности

От държавните газови дружества поискаха от Брюксел допълнителни разяснения по направените предложения, а отговорите все още се чакат. При всички положения обаче позициите им ще бъдат изпратени до 4 май, увериха от министерство на енергетиката. Възможно е обаче да се наложи удължаване на срока, за да се направят допълнителни коментари. “4 май е крайният срок, но разбира се ЕК е готова да го обсъди със заинтересованите страни, ако те имат нужда от допълнително време и стига те да се обърнат към нас с подобна молба”, каза източник от ЕК.

Това, което е ясно към момента, че българските компании правят някои бележки, но като цяло се съгласят с ангажиментите, които “Газпром” предлага.

Според изпълнителния директор на “Булгаргаз”, Стоян Янчев в своето становище газовата компания е поискала през първите две години цената да се индексира на всеки шест месеца, така че да се избере най-добрият вариант за промяна на ценообразуващата формула. В същото време от дружеството са поискали допълнителна информация от “Газпром” в каква степен пазарните цени на газа могат да залегнат във формулата, която в момента е на 100% обвързана с тази на петрола. В исторически план при подобни дела “Газпром” се съгласявала на пазарна компонента от 10-15 или 20% в действащата формула. През 2012 г. германската E.oN постигна подобно споразумение с газовия си доставчик. Само че, за разлика от “Булгаргаз”, германската компания успя да принуди “Газпром” да й плати и надвзетите суми за една една година назад.

Другият вариант е да се постигне споразумение подобно на това с Eni и PGNIG, което предвижда ценови коридор, което означава цената да се движи в определни ценови рамки спрямо пазарните цени.

“Булгаргаз” също така е поискала да продава и на чужди граници, така както това е предвидено за други компании. Ако “Газпром” не се съгласи с това предложение държавната компания би имала сериозни проблеми в бъдеще, тъй като за нейния пазарен дял ще се конкурират доста други играчи, а тя няма да има тази възможност. Предложението на държавната компания включва също и отпадането на клаузата “купуваш или плащаш”, която в момента я задължава да купи количеството газ, което предварително е заявила.

Допълнителни отстъпки, които ще бъдат поискани от “Газпром” са свързани с гарантирането на приходите от транзита. Това заяви още в понеделник министърът на енергетиката Николай Павлов, след среща с премиера Герджиков с представители на ГЕРБ и “Нова република”. В подобно искане има логика, тъй като след изграждането на “Турски поток”, което изглежда все по-сигурно, руският газ ще заобиколи България като основна транзитна дестинация. Един от вариантите страната да запази поне част от тези приходи е да поиска да купува руския газ директно от руско-украйнската граница. По този начин ще може да купува и допълнителни количества газ, който след това да продава на съседни държави. Рискът обаче е, че българските търговци ще трябва да си гарантират транзита през Украйна.

Твърдата позиция на Полша

В същото време още през март Полша ясно заяви, че не е съгласна с предложените ангажименти и ще иска ЕК да наложи глоба на “Газпром”, заради по-скъпия газ, който им е продаван. “Предложенията на “Газпром” не са обещание за промяна в поведението. Това е само описание на промените, които вече се случват поради развитието на пазара. “Газпром” се приспособява към новите ценови формули, отказвайки се от някои противоречиви клаузи по договорите за доставка”, коментира Войчех Якобик, главен редактор на полския Business Alert. По думите му предложението, което е подкрепено от ЕК също пропуска всякакви санкции за загуби, причинени от незаконното поведение на “Газпром” в ЦИЕ. “Има контраст между този случай и антимонополно разследване на Microsoft. ЕК е учудващо мек в своето решение”, допълва той.

Засега българските управляващи се въздържат от конкретни коментари по ангажиментите, а според източници от държавните енергийни компании страната ни трябва да договори всички възможни отстъпки без да се кара с “Газпром”, тъй като те са основният ни доставчик на газ.

С наближаването на крайния срок политиците все по-активно започнаха да се включват в дискусията “Газпром”. Изготвянето на национална позиция по казуса, подкрепена от всички парламентарно представени партии обаче едва ли ще има особен ефект освен ако не съдържа конкретни искания вместо общи пожелания за падане на цените.

КОМЕНТИРАЙ ЧРЕЗ FACEBOOK
Източници:

Капитал

https://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2017/04/zx620y348_2276328.jpghttps://aktualninovini.com/wp-content/uploads/2017/04/zx620y348_2276328-300x300.jpgRadoslav PetkovИкономикаБългарският синдром,Газпром
Поведението на правителството и държавните енергийни компании към руската 'Газпром' започва все повече да заприлича на стокхолмски синдром, в който заложникът все повече започва да харесва похитителя си. Вероятно това е и причината в последните седем години страната да е надплатила около 800 млн. лв. за природния газ, който...